|
Археология
Траки
Родопите са мистична планина и най-западните и части не правят изключение. Множество са тракийските светилищата изградени на върхове и скали в околностите. За съжаление като архитектура няма да откриете нещо значително но може да се потопите в атмосферата която са обитавали нашите древни предци. Тракийското светилище в м. Бабяшка чука при с. Бабяк в Западните Родопи е най-значимият тракийски култов обект, който се проучва в момента в България. Разположено на висок връх (1600 м.н.в.), естествена доминанта над околния терен, с видимост към Разложката котловина до Предела, Пирин и Рила, светилището е посещавано повече от 14 века през цялото I хил. пр.Хр. до V в. Останките от извършваните тук ритуални действия са образували културни напластявания с дебелина, достигаща на места до 3 м. Най-голяма и представителна в района е надгробната могила в м. Беличка чука, на 1 км източно от гр. Белица. Издигната e върху самотен хълм, естествена доминанта над долината на Белишка река. През 1995 г., по време на проведените тук редовни археологически проучвания, е открита уникална находка - дървен саркофаг с останки от древно тракийско погребение оцелял от пораженията на времето цели 2500 г. В два центъра - горе при скалистия връх с форма на пирамида и долу, при реката са били съсредоточени култовите действия в забележителното скално светилище "Кара кая", намиращо се при изворите на р. Вищерица в Западните Родопи. В западното и югозападно подножие на най-високия връх на хребета Дъбраш - Беслет, са съсредоточени четири значими скални светилища, а именно - Кара таш, Али алан, Селанов бук и Кози камък. Някои от светилищата се ползват и до днес от местните хора и се вярва че местата са свещенни като Скрибина до с. Крибул, Ляски връх в Пирин и Градището до с. Долно Дряново.
Древна Гърция и Рим
Никополис ад Нестум се намира, в землището на с. Гърмен, на 7 км от Гоце Делчев. Основан е през 106 г. от римския император Траян, в чест на победата му над даките. Наречен е “Град на победата при Места”. организиран по подобие на малоазийските градове с аграрен характер – две централни улици, пресичащи се под прав ъгъл в центъра на града. Ограден е от всички страни с високи крепостни стени, с дебелина от 2,40-2,80 м., градежът е от речни камъни, споени с бял хоросан, примесен с едри късчета счукана тухла, редуван с хоризонтални редове от по 4 реда тухли (opus mixtum). В резултат на археологически разкопки, проведени в периода 1980-1984 г. и през 2007 г., са проучени изцяло южната крепостна стена с портата, голяма част от източната и западната стени. Разкрити са 4 кръгли кули на южната стена, 2 почти квадратни кули пред широко отворената полукръгла екседра на южната порта, 1 V-образна кула на западната стена и 1 правоъгълна кула на източната крепостна стена. Града има правото да сече монети при Комод, Каракала, Хелиогабъл, Септимий Север а по късно е и епископски център.
Филипи се намира малко след гр. Драма преди планината Чалдаг(Леканис Ори) която го отделя от морето. Града е известен с битката на Октавиан Август и Марк Антонии с убийците на Цезар през 42 година пр.Хр. Също така апостол Павел 49 г. (или 50 г.) след Хр., придружен от Сила, Тимотей и Лука посещава град Филипи и създава първата християнска църква в Европа. Много известно е неговото Послание към филипяните. В руините на градската базилика е открит един от най-дългите запазени старобългарски надписи от времето на Пресиян (836-852), който отразява присъединяването на тези земи към Първото българско царство през 837. В древноста града е бил много голям като днес е разкопана само чат от него. Може да видите гръцкия театър, римския форум, малък храм посветен на култа към героя, баните, градските стени, епископския квартал, осмоъгълната църква и няколко базилики.
Римски мостове са запазени по поречието на река Бистрица в община Сатовча. Има до селата Крибул, Долен, Плетена, Сатовча, Ваклиново, Слащен и Боголин. Не са много добре проучени и е възможно да са от по-късно време. Имало е мост и при село Кочан но през 50 години на 20 век е бил разрушен а запазената пътна настилка асфалтирана.
Средновековие
Кременската крепост се намира малко след село Места на пътя за Гоце Делчев. Цитадела е недостъпни от юг, изток и север а само от запад може да се достигне. Крепостната стена, построена от камъни, споени с бял хоросан, е запазена на височина 8 м. Крепостта заема площ от около 500 кв.м. В западната част на крепостта се е намирал нейният единствен вход. В източния сектор има останки от правоъгълна кула с размери 5.40/ 6.20 м. На юг са открити 2 скални образувания, подобни на бойници. В скалите под крепостта има естествена пещера с няколко входа, галерии и зали с останки, но входовете на пещерата са зазидани и достъпът в нея е невъзможен. Крепоста е известна и като Момина кула но има и друга крепост със същото име в непосредствена близост до Гоце Делчев
Писана църква край Разлог - Кръст от 11 век и 4 гроба са открили до този момент археолозите при археологическите разкопки на “Писаната църква” в местността Бетоловото край Разлог. При проучването на църквата са регистрирани два строителни периода. Първоначално, най - вероятно в началото на XIV в. е построена малка триконхална църква, към която в един по - късен период е прибавено доста обширно помещение в посока запад и по този начин централната част на църквата е удължена с още 13 м.
Безименния град Града е разположен в северното подножие на Пирин, на около 4 км източно от гр. Банско. Открит е случайно през 2003 г. при ремонт на параклиса "Свети Никола". Селището е обхващало площ от около 25-30 дка, защитена с отвесни скали, и с крепостни стени. В най-високата част е съществувал вътрешен град с площ от около 5-6 дка. От него е разкрита част от крепостната стена с дебелина 1,20 м, както и североизточната стражева кула с квадратен план, която е изградена от каменни блокове споени с хоросан. Града е обитаван от 3000 - 2000 г. пр. Хр. до късното средновековие (XVII в.) До момента не са открити никави писмени данни за града. За значението на града през средновековието говори една излючително ценна находка - два оловни моливдовула от IX-X в. и от втората половина на XI в. Те дават основание да се предположи, че през този период селището е било икономически център или пък е изпълнявало ролята на митница.
Крепоста Калята до Якоруда - Активният живот в крепостта Калята трае от ІV до ХІІІ век, когато загива. Има слаб период през ХІV век и в началото на Османската империя, но тогава е слабо населена. Най-интензивен е животът през ХІІ – ХІІІ век. Значението й е било военно-стратегическо. Тя е била гранична крепост, която е наблюдавала пътя по течението на р. Места към Егейско море. Крепостта е строена през късната античност на ІV - V век. Разкрити са две страни от фортификацията – вътрешна и външна крепост. Вътрешната е по-ранна от ІV век – V век, строена е с бял хоросан. От северната страна е разкрита, една вътрешна кула, характерна за късната античност. Дълбочината е към 4,75 м., а запазените стени на кулата и на самата стена са към 3,20 - 3,25 м.
Средновековни крепости има и до с Мусомища Судинград, до Хаджидимово Св. Георги, Калята в Пирин над Разлог.
|
