|
100 национални обекта в близост
(информация и снимки http://100nto.org)
N1 Банско
Музей "Велянова къща" - Веляновата къща е архитектурно - етнографски музей, чиято декоративна украса е обявена за паметник на културата с национално значение. Това е най-оригиналната банска укрепена къща от епохата на Възраждането, която е запазена и до наши дни. Веляновата къща в Банско е била собственост на богато семейство, но когато заможният й стопанин бил на път, нахлули разбойници и убили жена му. Той не се върнал повече в нея и къщата запустяла. През 1835 къщата е подарена от банскалии на Уста /майстор/ Велян Огнев, поканен да участва в украсата и обзавеждането на храма "Света Троица". Той я изографисва отвътре и отвън, превръщайки я в истинско произведение на изкуството. Къщата е била много модерна за времето си двукатна къща, градена само от камък и дърво, с характерните две взаимосвързани в приземието скривалища и пет стаи на етажа с чардак. Голяма ценност представляват стенописната украса на "Синята стая", изкусната дърворезба на чардака /централната розета/, геометричните и растителни мотиви в югоизточната стая на южната фасада. В едно от приземните помещения е организирана етнографска изложба-базар, подобна на тази в Дома на изкуствата и поезията.
Къща - музей "Неофит Рилски" - Къщата е архитектурно-строителен и исторически паметник на културата с национално значение. Това е родната къща на Неофит Рилски /Бенината/. В нея той живее до 1811 г. Тя е типичен образец на банската архитектура от краяна XVII и началото на XIX в. Патриархът на новобългарското образование и просвета Неофит Рилски /роден1973/ учи иконопис при Тома Вишанов - Молера - основоположник на Банската художествена школа. Рисува в Рилския манастир, където по-късно става и монах. Целият му живот е отдаден на науката и просветата. Автор е на първата българска граматика /1835 г./. Oт 1981 г. къщата функционира като музей. Състои се от две части - автентично запазената къща на бележития възрожденец с етнографска експозиция и документална експозиция, излагаща най-ценното от богатото наследство на Неофит Рилски - главно писма, снимки и книжовен материал. Във фонда се съхраняват над 400 документални и веществени материали.
Музей "Никола Вапцаров" - Родната къща на поета Никола Вапцаров е превърната в музей през 1952г. След 3 реконструкции - 1960, 1979 и 1992 г. - сегашната експозиция е направена на високо професионално ниво и се отличава с нетрадиционния за мемориален музей метод на поднасяне на информацията. По указания на членовете на семейството на поета - майка му Елена, брат му Борис и сестра му Райна - отчасти е възстановена домашнобитовата среда и обстановката по време на неговото детство. Музея има 3 функционални части - видеозала в 2 помещения /с капацитет 40 места/, където е представено и родословното дърво на поета; автентична етнографска експозиция и видеозала - "Поезията на Вапцаров". В музея са изложени и копия от ръкописите на Вапцаров, първите публикации на неговите стихове, събрани по-късно в отделна стихосбирка. Във витрина се пазят костюмът, ризата и часовникът, носени от поета преди разстрела. Музеят разполага с готови беседи чрез видеоматериал на английски, немски, френски и руски език. Къщата-музей е обединена в един комплекс с Дома на изкуствата и поезията.
Иконна изложба - Постоянната иконна изложба е уредена в най-старата и запазена сграда в Банско - 1749 г. Обявена е за паметник на културата. Къщата е изпълнявала функциите на женски метох към Хилендарския, а по-късно към Рилския манастир. В шест изложбени зали се проследява развитието на Банската иконописна школа от стенописи, в т.ч. от Рилския манастир. Изложбата разполага с готови беседи на английски, немски, френски и руски език и озвучаване с църковни песнопения. Иконната изложба, сполучливо настанена в сградата на възстановения метох, дава великолепна представа за наследството, оставили колоритните даровити творци от Банско през 18 и 19 век, което ги нарежда между най-високите постижения на българския творчески гений. Макар да си сътрудничат с другите културни центрове в страната/ Самоков, Дебър и Трявна /, те запазват докрай самобитните стилови отлики на своето изкуство. Родоначалник на Банската художествена школа е Тома Вишанов, който се завръща със самочувствие след престоя си в няколко европейски страни. И повлиян от влечението и интереса си към мимолетното и трудноуловимото в изображенията на човека, смело експериментира. Най-добро доказателство за това е изключително ценната икона „Благославящият Христос", където Спасителят е нарисуван като испански благородник. Делото му е продължено от неговия син Димитър и внукът му Симеон Молерови.
Църква Св.Троица - Храмовият комплекс "Света Троица" е една от най-големите исторически и културни забележителности на град Банско. Църквата, която като архитектурен тип представлява трикорабна псевдо базилика и е една от най-големите в страната, е строена през 1835 г. от местни строители - Григор Доюв, Лазар Глушков по инициативата и с материалната подкрепа на влиятелния търговец Лазар Герман (Голев). Иконостасът и рисунките по колоните и свода в нея са дело на Велян Огнев - представител на Дебърската художествена школа, а иконите са изписани от прочутите майстори на Банската иконописна школа Димитър и Симеон Молерови. Църквата е образец на великолепен синтез между архитектурни обеми и пространства, дърворезба, фрескова живопис и икони. Нейният величествен силует прекрасно хармонира с изградената в непосредствена близост тридесет метрова часовникова кула-камбанария. Църквата е дълга 44 м, широка 22 м и е висока 9,5 м.
N2 Пирин - връх Вихрен (2914 м.)
Връх Вихрен е висок 2914 м. На 1950 м. има метеорологична станция. Средните годишни валежи са 1150 мм, а снежната покривка достига до 3 м. Вихрен със своите 2914 метра е първенецът на Пирин. Траките наричали планината Орбелос /белоснежна/, а славяните отначало я назовавали Юденица /Самодивската/, а по-късно Перин, защото били убедени, че най-високият й връх е обитаван от самия бог Перун. Но според тълкуването на академик Владимир Георгиев името идва от тракийската дума „перинтос", което означава „скала", или от хетската „перунаш". До 1942 година Вихрен се е наричал Елтепе /връх на бурите/.
Той е част от създадения в 1962 година едноименен национален парк, който в 1975 година получава името „Пирин". С площ от над 40,000 хектара паркът опазва уникалните ендемични, застрашени и редки растения, както и разнообразието от животински видове, които го обитават. През 1983 година е включен в списъка на световното природно и културно наследство на ЮНЕСКО.
В подножието на планината се отбийте да видите Байкушевата мура, която носи името на своя откривател, лесовъда Коста Байкушев. Той изследва дървото през 1897 година и изчислява възрастта му на 1,200 години тогава. Размерите му са наистина впечатляващи: височина 24 метра, диаметър 2 метра и 2- сантиметра и обиколка почти осем.
Пирин е изключително богат на живот. 1300 вида са висшите растения /което е една трета от всички познати в България/, 320 вида мъхове и няколкостотин вида водорасли. 18 на брой са локалните ендемитни растения, които се срещат само в Пирин. Още по-голямо е богатството от животински видове. Но не така стоят нещата при Вихрен. Защото той е втори по височина в България след Мусала и трети на Балканския полуостров след Митикас в Олимп /Гърция/. Изграден е от мрамори, които не задържат вода и точно затова в района на върха няма реки и езера. Растителността по склоновете му е бедна - трева и лишеи, но в замяна на това по скалния ръб Джамджиеви скали в изобилие се среща еделвайсът. По-богат е животинският свят - птици, дребни гризачи, но най-вече диви кози, които обитават местността Казаните в неговото подножие.
Към самия връх водят няколко маршрута, но е най-добре да се тръгне от Банско към хижите „Бъндерица" и „Вихрен", които предлагат много добри условия за пребиваване.
От хижа „Вихрен" започва така нареченият „класически маршрут"-основната пътека, известна като Царската. Но е хубаво да имате известна физическа подготовка, защото пътеката е стръмна - за кратко време се достига денивелация от почти километър нагоре. През лятото изкачването от хижата до върха трае около 3-4 часа, в зависимост от физическата кондиция на туристите. Безспорно именно тогава е най-доброто време за достигане челото на Вихрен.
Не забравяйте добрата екипировка, защото в тази, пък и не само в тази планина времето даже през най-благоприятния сезон може да се промени бързо и рязко. Добре е и в хижата да са уведомени за вашето начинание, а батерията на мобилния ви телефон да бъде добре заредена. Но усилието си струва, защото ще бъдете богато възнаградени за него. От изключителната красота на Пирин - тази уж малка и компактна, но покоряваща с величието си планина. Ще откриете много очарование в дълбоките долини на Влахинска и Бъндеришка река, в смълчаните клекове, в играта на светлината и сенките.
Средният годишен абсолютен минимум на температурите е между (- 25 С) и (-21 С), а максималните температури са между 15 С и 23 С. До Вихрен може да се стигне по много пътища, но най-удобен и популярен е маршрутът от Банско.
N3 с. Добърско - църква "Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат"
Добърско е малко планинско село в Разложката котловина. То е старинно българско селище. Разположено е на предната част на планински хребет в южна Рила, място с надморска височина около 1000 м. Един от добре запазените паметници на културата в Добърско е старата църква "Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат" - 1614 г. Според една жизнена и днес легенда село Добърско било заселено от част от ослепените войници на цар Самуил след битката при село Ключ през 1014 година, дошли да дирят облекчение на своите болки от местно лековито изворче. Но истинската причина, поради която всеки бъпгарин трябва да посети това селце, което е само на 17 километра северно от общинския център - гр. Разлог, е необикновената черква със скромни размери, но с неоценима духовна стойност.
Построена и изрисувана през 1614 година, тя е дълга осем и половина метра, широка почти седем и висока едва пет, с двускатен покрив, съобразно тогавашното османско законодателство. Но майсторите дръзко издълбали два кръста на нейната фасада. Както и свастика в един от каменните блокове. Този символ на слънцето и благоденствието е с древен ирански произход и според учените е дошъл тук с първите войнишки семейства - верните до смърт на българската държава прабългари, заселени на границата с Византия.
Почти всички надписи по фреските са на български език, въпреки че официален в църковните институции по това време е гръцкият.
И нещо особено любопитно: в два стенописа, особено в сцената "Преображение Господне", Исус Христос отлита към небето с нещо, което по форма наподобява съвременна космическа ракета. Спед писанията на швейцареца Ерих фон Деникен мнозина привърженици у нас на хипотезата за посещения на извънземни жители са склонни да ги приемат за чиста истина, като дори различават в тази фреска струите на реактивните двигатели. Но подобни изображения на „ракети" в кавички има и в още няколко български църкви от тази епоха.
Необичайно е вътрешното разпределение на църквата: вместо еднокорабна строителите са изградили сложна трикорабна базилика, тип, характерен за Първото българско царство /9-11 век/. Което идва да подскаже, че през 17 век строителите най-вероятно са възстановили църква, построена на същото място през епохата на цар Борис Първи, цар Симеон Велики или цар Самуил, когато този край трайно е бил в пределите на България.
Изображенията, 460 на брой, заели всеки квадратен сантиметър, са се запазили учудващо добре благодарение на дима от свещите, макар че през 19 век турците превърнали църквата в хамам /баня/.
Много от фреските са свидетелства за патриотичните чувства на техните създатели. Изобразен е даже загиналият за вярата само няколко десетилетия преди това свети Георги Нови Софийски.
Прави впечатление още, че войниците в редица сцени са със западно въоръжение - алебарди, шлемове, а корабите са венециански галери - очевидно отглас от прочутата морска битка през 1571 година при Лепанто, където три четвърти от екипажите и бойците на венецианския флот са православни българи, гърци и сърби.
Стенопис изобразява ктиторите Хасия, Богдан и Спас, както и строителите Станко, Смилен и Спас.
Изобразени са и редица католически светци, между които римският папа Силвестър, а свети Кирил Александрийски е заменен със свети Кирил Философ - създателя на старобългарската азбука.
Всичко това превръща храма в Добърско в един от най-ценните бисери в огърлицата на стоте национални туристически обекти.
Църквата е обявена за паметник на културата и е вписана в книгата на ЮНЕСКО.
N80 вр. Мусала (2925 м.) - Рила
Рила е част от Рило-Родопската планинска верига и заема нейния северозападен край. Тя е най-високата планина в България и на Балканския полуостров, а в Европа е шеста. Планината се разделя на 4 ясно обособени дяла - Източна, Средна, Северозападна и Югозападна Рила.
Източна Рила е най-обширният и най-висок дял, чийто първенец е вр. Мусала. В него е разположено и най-високото езеро на Балканския полуостров - Леденото езеро.
Средна Рила - това е най-скалистият и най-добре изразен сред останалите дял. Най-високият му връх е Черна поляна-2716 м. В този дял е разположено най-голямото по площ езеро на Балканския полуостров - Смрадливото езеро.
Северозападна Рила представлява монолитен венец от едни от най- красивите скални върхове и зъбери с подчертано алпийски вид: Мальовица (2729 м); Купените е най-високият връх на Северозападна Рила - голям Купен (2731 м) и др. В този дял се намира най-голямата и известна езерна група - Седемте рилски езера - с най-дълбокото на Балканския полуостров езеро - Окото.
Югозападна Рила е най-ниският дял. Най-висок връх в този дял е Ангелов връх.
Рила е много богата на водни ресурси. В нея са разположени около 170 езера и тя дава началото на три от най-големите реки: Искър, Марица и Места. Част от територията на Рила е обявена за национален парк. В нея има обособени и няколко резервата: „Парангалица", „Централен рилски резерват", „Скакавица", „Ибър".
Мусала е най-високият връх не само в България, но и на Балканския полуостров. Височината му е 2925 м.
Гледан от север, отдалеч върхът прилича на гранитен конус, забил връх в синевата, заграден от върховете Манчо, Маришки връх и Близнаците. На запад в подножието на Мусала е долината на р. Бели Искър, зад която се издига мощната верига на Скакавиците, Шишковица, Погледец и др. На изток Мусала се свързва с вр. Малка Мусала, Иречек, Дено и Студения връх. На север е Самоковското поле, прорязано от р. Искър. Под върха са разположени седемте мусаленски езера. Край най-ниското мусаленско езеро са построени новата и стара хижа "Мусала".
През 1932 година на върха е построена първата в България високопланинска метеорологична наблюдателница, която е най-високата в Югоизточна Европа.
Връх Мусала е включен в националното движение „Покорител на десетте планински първенци" под №1 е и пункт от българския участък на европейския туристически маршрут „Е-8". Най-удобната изходна точка за изкачване на върха за около 3 ч. е от курорта Боровец с кабинковата въжена линия до Ястребец, край х. "Мусала" и х. "Леденото езеро". От вр. Мусала може да се продължи към хижите Заврачица (3-30-4 ч.) и Грънчар (3-30-4ч.).
N38 гр. Батак - Исторически музей
Когато човек се изправи на брега на язовир "Батак" и зарее поглед над Западните Родопи, първото, което му идва на ум, са редовете, написани от Иван Вазов: „Но кой казва, че България не е хубава, божествено хубава и величествена? Елате, елате и погледнете!"
Сред красотата на тази планина е трудно, почти невъзможно да се допусне, че в нея се е проливала кръв, но уви, това е самата истина. И то кръв на невинни хора, чието "престъпление" е била жаждата им за свобода, за национална независимост.
В историческия музей на Батак се съхраняват експонати от много цивилизации: на траките от войнственото племе беси, на римляни, византийци, славяни, прабългари, османци и българи.
Но този град е известен не само у нас, а и по света най-вече с героизма, проявен от неговите жители по време на Априлското въстание. Неговият своеобразен музеен комплекс включва още църквата-костница „Света Неделя", както и Шаровата и Балиновата къщи - исторически паметници, образци на традиционната архитектура от онова време. Втората е приютила и богата етнографска експозиция.
Най-внушителният християнски храм в Батак е „Света Богородица", но ние, по разбираеми причини, ще се спрем повече на вече споменатата „Света Неделя". Тя била построена през 1813 година само за 75 дни. Оградили я с високи каменни стени - като крепост, която наричали Калето. След разгрома на въстанието вътре се събрали над 2000 души, най-вече жени, деца и старци, които разчитали на защитата на масивните стени и на Божията закрила. Бранили я три дни. За да сломят защитниците, турците пускали вътре цели кошери с разярени пчели и запалена, напоена с газ слама. Мнозина загинали от задушаване, но най-страшна била жаждата. Майките квасели устните на дечицата със зехтин, докато го имало, а после и с кръвта на убитите. Изкопали с голи ръце кладенец, за да търсят вода, но напусто. Когато решили да се предадат и отворили вратите, там ги чакали жадните за кръв хора на Ахмед ага Барутанлията. И трябвало да избират -между смъртта и приемането на исляма. По-голямата част от тях не се отказали от своята вяра и били избити. След всичко това, турците научили, че тук ще дойде международна анкетна комисия и се опитали да заличат следите от клането. Събрали и погребали част от телата, варосали стените, но кръвта отново избила по тях, та се опитали да свалят мазилката от зидовете.
Светът научил за потресаващите зверства най-напред от репортажите на американския журналист, военния кореспондент на вестник „Дейли нюз" Джанюариъс Макгахан, чиито репортажи били издадени в отделна книга и веднага преведени на много чужди езици. Не останал по-назад писателят Виктор Юго, който се застъпил за българските интереси пред френския парламент. И още редица други...
След потушаването на въстанието равносметката е страшна: погубени били над 5000 души - мъже, жени и невинни дечица от 6-7000-то население на Батак.
През 1955 година „Света Неделя" е обявена за музей, а жителите на този град казват, че тя, след всичко станало, е „малката църква на Батак, в която влизаш с наведена глава", но и „голямата църква на България, от която излизаш с вдигната глава"!
N37 гр. Пещера - пещера „Снежанка" (Дължина: 145 м)
С право е наричана една от най-красивите пещери. Снежнобелият цвят на дребнозърнестите мрамори, които е прорязала Новомахленска река преди повече от 3,5 милиона години, за да създаде това природно чудо, я прави неповторима. Оттам идва и името на пещерата, защото в така наречената Вълшебна зала, сред изящните синтрови образувания и езера, очарованото око с лекота различава фигурата на Снежанка, балдахина на нейното легло и други детайли от любимата приказка, сътворени сякаш от феерична снежнобяла материя.
В пещерата могат да се видят едни от най-красивите карстови форми в България. Безспорно подобряват настроението табелите с надписи като: "По-бавно", "Не се предавай", "Спри и си почини"...
Няколко са предположенията за името и на близкия град Пещера, но надделява становището, че причина за това наименование най-вероятно са пещерите Снежанка и Юбилейна. Находките, открити там, дават основание на изследователите да заключат, че през бронзовата епоха те са били обитаеми и, че възникването на селище в Пещерската котловина, е станало някъде през втората половина на IV век преди Христа. Много свидетелства са останали от времето, когато са се смесвали трите етноса -траки, славяни и българи: не само мостове, останки от пътища и крепости, но и саркофази, култови предмети, оръдия на труда, накити и оръжия.
Снежанка е една от най-малките пещери в България, но е много богата на сталактити /най-големият е с дължина 1,27 метра/, сталагмити, сталактони и драперии. Особен чар й придават петте синтрови езерца, в които могат да се видят пещерни бисери. В средата на пещерата има кръгли огнища, до които са намерени предмети от ранно - желязната епоха и кости на животни. Има предположения, че траките от племето беси са я ползвали като убежище.
Тази приказна пещера, разположена в Баташката планина, била открита случайно на 3 януари 1961 от трима алпинисти от туристическо дружество "Купена", Пещера, които влезли вътре в 9 часа сутринта, а я напуснали късно вечерта, запленени от нейната хубост. Същата година пещерата била проучена и от специалисти от Българската академия на науките. Един от тях я кръстил „Снежанка". Била благоустроена и отворена за туристически посещения през 1968 година.
По главната си ос пещерата е с дължина само 145 метра и заема едва 3150 кв. метра площ, но е изключително богата. Една от най-интересните зали носи интригуващото име "Зала на виметата", заради поразителната прилика между формите на сталактите и на виметата на кравите.
Във Вълшебната зала има сталактити, от които при почукване може да се сътвори мелодия.
Може би най-интригуваща е "Залата на брадите", от чийто таван висят разположени в редове тъмнокафяви „бради", които не са нищо друго, а могъщите корени на вековните букови дървета, промъкнали се чак дотук през пукнатините на двуметровите мраморни скали.
N28 Музей Рилски манастир в Рилска света обител
За Рилската света обител е невъзможно да се разкаже, защото не достигат думите, с които да се опише това чудо на вярата и архитектурата. Създаден през 30-те години на X век на мястото на стара постница, манастирът многократно е разрушаван и възстановяван. Негов създател е отшелникът монах Йоан Рилски, роден около 876 година в село Скрино, сгушено в гънките на Осоговската планина. След смъртта му в 946 година, този първи и най-велик български светец бил канонизиран в Средец /София/. След безброй митарства мощите му, оцелели по чудо, през 1469 година отново били върнати в обновения Рилски манастир, Юздето и до днес са предмет на поклонение. Преподобният Иван Рилски е обявен за изключителен небесен покровител на българския народ и е почитан благоговейно от всички българи.
През XIV век феодалът Стефан Хрельо Драговол превръща манастира в добре укрепен ансамбъл, който отвън прилича на крепост, а вътре изненадва с мекотата на архитектурните форми: арки, колонади, покрити дървени стълби и резбовани чардаци. В средата на вътрешния двор доминира Хрельовата кула, към която в по-нови времена е добавена и камбанария.
Пожари изпепеляват манастира през 1778 и 1833 година, но и двата пъти той бива възстановен от майстор Алекси. Между 1834 и 1837 година била построена главната черква "Рождество Богородично" с фантастично красив иконостас. Изографисали я най-добрите иконописци по онова време: Димитър и Симеон Молерови от Банската художествена школа, Захари Зограф, неговият брат Димитър и племенникът му Станислав Доспевски от Самоковската школа.
Манастирът притежава изключително богата библиотека, която съхранява около 250 ръкописни книги от 11-19 век, 9000 старопечатни издания, нотирани ръкописи и възрожденски графични щампи, а музеят е истинска съкровищница със своите 35000 исторически експоната, произведения на приложното изкуство, дърворезби, култови и етнографски предмети. Да не говорим за богатата колекция от икони.
Не може да се види всичко в тази люлка на българския дух, история, култура и изкуство, но колкото и малко време да имате, не бива да пропускате две неща: чудотворната икона на Света Богородица Одигитрия /Пътеводителка/, дарена според едно предположение от Мара, сестра на цар Иван Шишман и съпруга на султан Мурад Първи.
Второто уникално произведение е кръстът, изработен с фини длета, увеличителни лещи и резбован с игла от монаха Рафаил, роден в радомирското село Калища. Той съумял за 12 години, върху цяло парче дърво с размери едва 81 на 43 сантиметра, да извае 104 религиозни сцени, 36 момента от живота на Исус Христос и още 650 малки фигурки. За създаването на този невероятен шедьовър монахът заплатил със загубата на своето зрение.
Рилският манастир е обявен през 1983 година от ЮНЕСКО за паметник на културата със световно значение.
|
