|
Планински туризъм
Знаете ли че е напълно възможно в един и същи ден да изкачите връх Мусала и връх Вихрен. И двата върха са достижими с преходи съответно от 2 и 3 часа от Ламбиеви колиби. Десет часов преход в две планини е може би само за най-запалените туристи но нищо не пречи да покорите единия връх първия ден а на следващия другия. Неслучайно всяка от трите планини в близост има отделно име. Официлано се нарича Рило-Родопски масив но разликата между белите отвесни върхове на Пирин, високолпланинските поляни на Рила и гориситите Родопи е огромна.
Пирин
Пирин е тясна планина и почти всички туристически обекти са достижими от Ламбиеви колиби.
връх Вихрен
Връх Вихрен се намира в северния дял на Пирин и е най-високата точка в планината, както и вторият по височина връх в България, само с 11 метра по-нисък от Мусала. Всички върхове в района са с внушителни размери. Целият масив е изграден от мраморни скали, което е основната причина за незадържането на реки и езера по най-високите склонове. Изходен пункт за изкачването е хижа Вихрен свързана с 12 километров асфалтиран път с Банско. Покоряването на върха отнема около 2.30 часа.
Връх Безбог и езерото
Безбожкото езеро е разположено в Безбожкия циркус източно от връх Безбог, заедно с три други малки пресъхващи езера. Край него се намира хижа Безбог. До езерото най-лесно се стига със седалков лифт от хижа Гоце Делчев. То се намира в подножието на връх Безбог - скалист гранитен връх, доста обрасъл с клек и хвойна. До върха се изкачва по тясна пътека, която се вие между клека и може да загуби по-невнимателните туристи. Може да се покори също от юг, тоест от седловината към връх Полежан, откъдето няма храсти и изкачването е неусетно. На върха е оформена голяма каменна камара, с която е свързана легендата за името Безбог.
Кончето
Кончето е красиво място, което се намира много близо до в. Вихрен. Представлява седловина разположена на 2810м. надморска височина, свързваща в. Бански суходол от северозапад и Кутело от югоизток. Дължината му е около 150 м, като в най-тясната си част достига до 2-3 педи. Преминаването на седловината се улеснява с поставянето през 1963 година на въжен метален парапет и прокопаването през 1969 година на пътека по югозападните и склонове. През Кончето минава маркирана туристическа пътека която свързва за х. Яворов, х. Бъндерица и х. Вихрен.
Газейско езеро
Горното Газейско езеро е разположено на 2642 м н.в. и е най-високото от Газейските езера. Площ 10 дка, дълбочина 3,5 м. Дава началото на Газейска река. Тъй като е разположено на голяма надморска височина през по-голямата част на годината около него има преспи което му придава невероятно очарование. Може да бъде достигнато от хижа Дамяница или хижа Безбог.
Байкушевата мура
Байкушевата мура е важен екземпляр от вида черна мура (Pinus heldreichii). Наречена е на името на лесовъда Костадин Байкушев, който през 1897 година открива и описва този екземпляр. Намира се на 1930 метра надморска височина в близост до хижа Бъндерица до пътя от Банско за хижа Вихрен. Възрастта и се оценява на повече от 1300 години, което я прави най-старото иглолистно дърво в държавата и едно от най-старите дървета в света. Приблизителните и размери са: височина 26 метра, диаметър 2,2 метра и обиколка 7,8 метра. Наблизо се намира и водопадa Бъндеришки скок (висок 11 м)
Василашки езера
Василашки езера са група от осем ледникови езера. Те имат славата на най-красивите и живописни сред всички, които могат да се видят в Пирин. Tевното от Василашките езера се оттича чрез подземна река в Горното Василашко езеро. Тази група е разположена във Василашкия циркус, който се намира между върховете Тодорка, Василашки чукар и един от Типицките върхове а отсреща се виждат скалите на Стражите. Могата да бъдат достигнати от хижа Дамяница или с лифта до подножието на връх Тодорка и спускане от задната страна.
Рила
Рила е по-голяма от Пирин и само южната и част е в близост до Ламбиеви колиби, но е факт че стария път Якоруда-Самоков е минавал през планината. Долината на Белица и долината на Бели Искър ги дели един връх, а до 1907 селища от разложката котловина са към самоковска епархия.
връх Мусала
От Грънчар до връх Мусала прехода е около 3,30 часа в зависимост от вашите способности. Първоначално се изкачвате на билото след което следват в.Овчарец, подсича се Маришки връх, Близнаците, Премката и се изкачва върхът. Основната част от маршрута е по вододела на р.Марица и р.Искър като се откриват невероятни гледки от двете ви страни.
Грънчар
Езерото и хижата са разположени над град Якоруда на 2180 м. надморска височина, в полите на връх Суха Вапа и Грънчар. Удобен изходен пункт за връх Мусала и Кайзеровия път. До местноста Нехтеница води асфалтирано шосе. От там до хижата е прокаран чакалиран път които не е много приятен за туристически поход, но пък позволява с обикновена лека кола да се стигне до езерото, а преходите да се правят в по-високата част на планината.
Кайзеров път
Кайзеровия път е построен от военопленници по поръчка на Фердинанд. Идеята е била да се свърже Боровец с Якоруда чрез високопланински път. Започнат е друг лъч до Рилски манастир които не е довършен. Наричат го кайзеров тъй като проекта е бил да се покаже на австрийския кайзер. Вие може да се разходите по него в часта му Грънчар х. Заврачица. Отнема около 3 ч. в едната посока.
язовир Белмекен
Язовир Белмекен е разположен 1910 м надморска височина по течението на Сестримска река и е част от каскадата "Белмекен-Сестримо-Чаира". Той е най-високият язовир с насипна язовирна стена на Балканския полуостров. Изходен пункт е Юндола откъдето започва асфалтиран път през високопланининските пасища. Друг асфалтиран път доста по стръмен и тесен води от другата страна на планината и слиза до Сестримо като може да се мине и през язовир Чаира. Язовира е заобикоен от върховете Белмекен(2626 м),Соколов връх (2349 м) и Славов връх(2306 м.) В местноста има спортна база няколко хотела и хижа. Дестинацията е много подхояща за високопланинска разходка с автомобил по добре изградена пътна мрежа.
Рибни езера
Двете рибни езера са разположена в Централна Рила в едноименния циркус, а на прага между тях, на 2230 м. н. в. има изградена хижа. От езерата започва Рислската река в чиято долина е разположен Рилският манастир. Изходен пункт е хижа Семково над гр.Белица. Прехода е около 4 часа през Чернополянския циркус. Над езерата се открива гледка към отвесните канари на Мальовица и Злия зъб.
Резервата Парангалица
В резервата вековната гора, главно от смърч, бял бор и по-малко от ела, бяла мура, трепетлика и други напомня за "великия балкански лес" споменаван още в бележките на кръстоносците, преминали през нашите места. В резервата се намира най-високото дърво в България - вековен смърч, достигащ над 60м. "Парангалица" е едно от малкото естествени находища на благороден елен. Срещат се и други горски обитатели - сърни, диви свине, мечки, глухари и други. Изходен пункт е х. Добърско над селото може да се отиде до х. Македония или по билото като се минава през върховете Герман(2484 м.) и Равник(2410 м.)
Маричини езера и изворите на р. Марица
Маричините езера са разположени южно под връх Мусала. Виждат се отдясно през пътя от Маришки връх до подножието на Мусала. Преди изкачването трябва да се завие и да се спуснете към тях. Друг маршрут е от Грънчар по Кайзеровия път през х. Заврачица които обаче е твърде дълъг.
яз Бели искър изворите на р. Искър
Язовир „Бели Искър“ е построен по горното течение на река Бели Искър в подножието на връх Мусала на около 1900 m надморска височина. Той се пълни от 9 водохващания и осигурява около 20% от питейното водоснабдяване на столицата. След като се изкачите над Грънчар на седловината Джанка водоема се вижда ясно. Зоната е забранена за достъп тъй като е вододайна зона. Има път които свързва долината с билото заграден с бариери като охраната е само над с. Бели искър.
Родопи
Ламбиеви колиби маркират най-западната точка на Родопите. За разлика от другите две планини тука разстоянията са големи а върховете не толкова високи колкото в Пирин и Рила но не отстъпват на тези в Смолянско. Няма маркировка, пътеките са горски пътища и затова нашия съвет е да съчетаете пешеходния туризъм с някакъв транспорт и водач за което можем да ви съдействаме.
връх Голяма Сюткя
Връх Голяма Сютка се издига на височина 2186 м в Западните Родопи южно от Велинград в близост до курорт Цигов Чарк-язовир Бaтак.Това е третият сред родопските първенци след Перелик (2191 м) и Широколъшки Карлък (2188 м).
Голяма Сютка оформя най-високата част на родопския дял Баташка планина като масивно било, което се прелива на юг към връх Малка Сютка (2078 м.).
Склоновете му са гъсто обрасли с вековни смърчови и борови гори, обградени от север и запад от просторни високопланински пасища и ливади.
До връх Голяма Сютка водят няколко туристически и велосипедни маршрута по долините на реките Лепеница, Бежаница, Трепетущица и Мечкина. В подножието на върха се намира пещерата Лепеница.Към върха водят няколко пътеки, подходящи и за велотуризъм.
връх Беслет
Връх Беслет е най-високата точка (1938 м надморска височина) на Беслетския рид в Дъбрашкия родопския дял. Този гранитен първенец е заобиколен от върховете “Малък Беслет” на югозапад, “Трите хвойни” на североизток, “Черен камък” на юг и “Козият камък” на югоизток. Върхът притежава сравнително равен терен с дължина 300 и ширина 80 м. От него се открива широка панорама към Средните Родопи. Може да бъде изкачен през Матан дере и с.Побит камък или от местноста Вещерица над с. Места
Седруле и Матан дере
Седруле е малко закътано езеро с невероятна природа. На брега му има ловна хижа. Матан дере е на 2 километра след езерото. Местноста се слави като най-красивите в района. От Елешница се тръгва по пътя за Палатик след няколко километра първото разклонение в дясно има черен път. Може да се мине пеша или с обикновена кола. Разстоянието е около 15 км.
Вкаменената сватба, Вещерица, Кара Кая
На с. Места се отклоняваме към с. Филипово и се достига до скалния феномен „Вкаменената сватба”, обявен за защитена природна забележителност през 1976. Срещуположно на този феномен се намират други два уникални скални венци, върху които са разпложени две скални тракийски светилища-Пещерата и Митровица. Може да се продължи до местноста Вещерица която е отправната точка за изкачването на невероятния по форма гранитният скален феномен „Китът” и да се достигне тракийското скално светилище Кара Кая.
Сини вир и ждрелото на река Канина
”Синият вир” е разположен сред живописна девствена местност с гъста борова гора и непристъпни скали, стърчащи от двете страни на дълбоко всеченото в югозападните склонове на рида Дъбраш ждрело на река Канина. Тук леглото й е покрито с масивни заоблени камъни (валуни) и представлява каскада от прагове и водопади, спускащи се с грохот в няколко дълбоки до 5 м еворзионни котела, в които водата придобива изумруден синьо-зелен цвят. В стръмните и на места отвесни оградни склонове се намират множество скални ниши.
Достига се по 4 км асфалтов път северно от центъра на Ковачевица в посока Беслет + 1 ч. пеша по стръмна маркирана горска пътека вляво от шосето;
|
