Съюз на българските скиори и сноубордисти

начало | форум | курорти | членство | цели | обяви | приключения | отстъпки | училище | контакти | стани партньор | потърси приятели |
email pass

 

сподели приключение

Как ме затрупа лавина над хижа Бъндерица
2010-02-27HUN
Беше първата година когато откриха кабинката на Банско. Реших да пробвам въможноста да се спусна от другата стана на Тодорка.  
 
Преди за да се спуснеш от тази страна беше необходимо да ходиш доста за да се стигне до Шилигарника а сега направо можеше да се излезе на новата станция.  
 
Времето беше хубаво не беше валял скоро сняг и по нищо не личеше да има лавинна опасност.  
 
Спуснах се вляво от станцията на шлема и както очаквах терена не беше много стръмен. Имаше следи, бяха минавали и други и затова се огледах да видя терен където никои не е минавал. Вляво покрай гората има рида които можеш да стигнеш с лек тигел и след това да хванеш по по-стръмния наклон надолу. Никои не беше минавал и веднага се насочих натам.  
 
Проблема се оказа слънцето. Беше напекло снега и в момента в които спрях на ръба за да огледам терена лавината тръгна. Усещането е като в безтегловност изведнъж игубваш почва под краката си и в следващия момент си в някаква друга позиция без да разбираш какво става.  
 
В началото беше доста весело пързаляш се надолу и викаш ей сега ще спре. Мислех си че не е сериозна лавина а е просто река от свличащ се сняг. Обаче скороста започна да става по-голяма движението по бързо а аз бях с главата надолу и хвърчах към скалите на рида. Успях да обърна ските към склона но усетих че нещата стават сериозни когато с краката се отблъснах от скалите и продължих по завоя на улея. След секунди се намерих в снаг до устата само главата ми се подаваше. Ако беше малко повече снега сигурно щех да съм отдолу.  
 
Когато се изрових едната ска липсваще явно тази кято се е ударила в камъните. Търсих я до като се стъмни неуспешно. На една ска успях да стигна до кабинката, гадното беше че няма наклон и повечето е бутане. Спускане на една ска става но бутането е кошмар. Персонала и ПСС се прибираха с някаква извънредна последна кабинка и ме взеха с тях. Всички бяха на мнение че трябва да зарежа ската и напролет да ходя да си я потърся.  
 
На другия ден взехме два лопати и с още един човек тръгнахме да я търсим. Загубихме целия ден В началото копаехме по ръбовете където снега не беше много, но накрая беше сериозна изкопна рабопта в сняг висок към три метра. Общата площ беше над 100 кв. метра като си личеше че това е от лавината защото беше с друга консистенция.  
 
Намерихме ската след като бяхме преровили цялото петно. Оказа се най-одолу в най дебелия пласт. Добре че аз не се бях оказал там.